Само за миг от Безкрая
бих дала цялото си време,
ако в него задъхано пулсира
зеленото връхче на любовта ти,
пробило заледените преспи
въпреки силата на болката,
в тишината на мислите.

Само за едно докосване,
само в съня ти,
само и въпреки мрака...

Миг от мрака
Миг от съня
Миг от мълчанието
Миг от болката
Мигове...Мигове... Мигове...
Без нито един до... Края.
Поздрав!:))

Душите ни,
осъдени на обичане,
навели са глава,
виновно истински,
изморили се,
от хилядите вричания,
стопили се,
след дългите пътувания....
И въздишали се,
с горещите събуждания,
разлели се,
недостигнали се в мислите,
оставили се,
на временни замисляния,
прелели се,
в други такива изнамирания,
измамили се,
от зеленото в очите ни,
напоили се
от невинните ни погледи,
намислили са се,
с предполагаемите доводи,
измечтали се,
като от онези истинските,
а лошото,
зазидали завинаги,
неоставили пролука,
дори за видимото,
напълнили са,
чашите с обичане
осъдили са ни,
да се жертваме завинаги....

Близко и нежно се е получило, ябълков цвят, благодаря ти!

Многоточията остават мълчаливи
като затаен дъх преди ъгъла, Мона..;))

Да помня го, като лудо потъване в зеленото на очите ни..