Откъсна ли се,
онова чакане?
Отвъд сънищата,
отвъд пътеките,
отвъд събужданията,
отвъд прошепнатите обещания
и без пръстите ти
намирам твоите устни
събуждайки се всеки път
прилепващо в теб, още от преди
в недовършените штрихи
на онова което ни съедини
в две сенки, 
преследвайки се по крехките линии
на душите ни,
без следи от страх под снега
на студените спомени,
още умирам в гласа ти
във всяко очакване
на разтопените ми мисли..

/ и без очите ти
усещам всичките безмълвни
изгаряния в себе си./

...ндааа... до пълно изгаряне.
Много е хубаво и истинско.

Отвъд сънищата
отвъд пътеките
и отвъд събужданията
с прошепнатите дихания
се изплъзнаха
дългоочакваните признания
за онзи недовършен миг
след дългото изгнание
на онова което ни съедини
и после ни приземи
без никакви обещания
а когато се намерихме
миналото изчезна
бъдеще вече не съществуваше
остана само едно голямо Настояще...

Когато сенките се съединят, щрихите се довършват сами... сливайки се...

до пълно изгаряне до зори
и се отливаме в кожите си..
Благодаря ти, че се отби за да се опариш!;)

То е толкова близо
на една душа разстояние
между теб и мен
и взора си сме забравили бързо
че все сме в недоумение
когато през пръстите на очите си
се преплитаме все по-близо
в откритите си съдби..

Радвам се, че ти е влязло под кожата и на теб, щом започна и да рисуваш даже..!:))

изгарящ, но не изпепеляващ, по-скоро стоплящ. Поздрав, много вълнуващ стих!