Откъснати последствия
зад стъклото
на всичките ни животи
от самото начало
и горчиво се впиват в корените ни
от ярки сънища
в пламнали души,
понесли страховете си,
към полета от мечти
и още в обятията ми
стопявам дъха ти,
в моментите преди
всичките ни устреми
да проникнат под кожата ни
пропускайки в устните ни
една жажда
и изтръгвайки илюзиите ни
от сърцата..
Тези пулсирищи звезди,
в изгубените Вселени..
на траекторията ни
във всяка една пресечна точка
ни пробожда с болката
от която, те отпивам
като сълза на роза
в бодлите на твоите съдби..

от болка, страдание, щастие и радост. Ако сме съюзник на съдбата с избора си ще наклоним везните към първите или вторите.А, ако пред стъклото сложиш лътна щора може да пропуснеш и деня. А ,ако си имаш гокляма френска градина слънцето късно ще напуска дома ти.

Охо, някой се е осмелил да сложи Еминем:)))
Супер изненада рано сутрин!:))

Love The Way You Lie ~

космическа безкрайност
във която
ще те докосвам Винаги
в съня
ще бъда твоята
Единствена Сакралност
пресечната ти точка
във Света

разпъваш ме на кръст
и ме прибираш
като ветрило
скрило страхове
една надежда
винаги ми вливаш
Обичаш ме
под звездното небе

открих те
и Завинаги ще пазя
в сърцето си
едно море
и оня сън във който
в синевата
политаме
с преплетени ръце

отново излъжи
и докосни ме
аз виждам Истината
в твоите очи
Съдбата ме дамгоса
с твойто име
и тъй ще бъде
нека да боли

http://www.youtube.com/watch?v=uelHwf8o7_U

Ех, тия сладки лъжи....
Поздрави за хубавия ти стих....
Пак ме размисли за нещо от моята сакралност...