Нощта е тъмна,
за убийство на рози говори.
Ароматът им ще съхраня.

Много хубав стих ...и любимата група .
Поздрав ,приятелю !

Знаех си!

наметвайки се с розовия си плащ
и съзирайки се в очите ти озарено,
нежно като нимфа долетях
и докосвайки те страстно прониквено
и плачейки заедно с изворите ти онемях,
преливайки към брега мигновено,
ридаейки и хълцайки проумях,
дълбочината на чувствата ни съкровенно.
А в лазурното сияние на небето ухайно,
разцъфват твоите усмивки зад розовия храст
и завиват ме угрижено, омайно,
полагайки на своя одър с листов пласт,
и катерейки се по листата им ефирно
и стигайки до възвишения им връх,
ах колко е тръпнещо, убодох се престижно
и така извиках нещо на глас,
а луната със цвят на дихание магично,
напрягайки се да долови шума,
вещаейки пълнолуние и безгрижно,
успя да ни скрие вика от хаоса и шума.
И унасяйки се в розовите мисли,
не ме оставяй настрана в мрак,
дордето не измислиш символично,
нов ароматен розов прах.

от моето" Розово ухание"

Нощта е различна по краищата на тишината..

Поздрави, Таня!

Дали е прах, или просто мисъл отлята в стъпките на тишината..

Знаела е. Сладко убийство с аромат на рози...

Привет!:))