Мисля си за ритъма,който винаги ме е омагьосвал - като жената която преоткрих в звуци идващи от дълбокия и древен ритъм на сърцето...Ритъма на живота е музика и музиката поддържа живота.Влива му тихото спокойствие на страданието и щастието.Придава му цвят различен от сивотата, но му придава и неутралитет,защото музиката е най-вече свобода - без цвят ,мирис или вкус...
Сам избираш музиката и само ти я освобождаваш в ритъма на твоето сърце...Останалото е само мъртъв декор...
В мен тайно се прокрадва мелодията на "indus" на Dead Can Dance - докато се изкачи на повърхността на разхвърлените ми мисли...Завладя цялото ми съзнание, като ме погълна и остави чувствата ми да вибрират ...Постепенно гласът на Лиза Джералд издълба вътре в мен безгранично пространство ,в което се опитвах да запазя равновесие в този изворен баланс...
Ритъма на ударните е толкова изчистен, че усещах ритъма на сърцето на Тази Която бях открил, колкото и да е далече сега Тя...