ВРАТАТА :: Напрежението

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.02.2012 23:15 - Напрежението

Автор: portishead Категория: Лични дневници

Прочетен: 2367 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 23.02.2012 03:59

Гледах старата тухлена стена на къщата, не знам защо не са измазани тухлите, но беше същата.. Някъде горе на тавана си бях скрил цигари, знаех че са някъде там, не пуших отдавна, но сега наистина имах нужда от една цигара за да изстискам онова напрежение, което още потъва навътре в мен.
Баща ми който е починал преди 3 години ме попита, някак си загрижено:
- Намери ли си скрита цигара?
Аз го погледнах, защото от както е починал, за първи път ме пита нещо и почти винаги беше там в тази къща..
- Да! - отговорих му и я запалих, като я вдишвах надълбоко се отпуснах някъде другаде.. Надолу в една от стаите, имаше нещо повече от изригнали моменти на напрежение което избледнява между штрихите от контрасти в присъствието на майка ми, която също беше мъртва от година, преди баща ми да си отиде и тя в повечето случаи беше сама в къщата..
Очаквах нещо и знаех че ще се случи. Казах на майка ми че заминавам за морето в търсене на онзи бряг, който е къс от сърцето.. Майка ми се притесни и ми каза да изчакам още малко.. Напрежението нарастваше като бомба с таймер и трябваше да изляза, някъде на неутрално място.
Не трябваше да заминавам, за да се върна към онова напрежение в миналото от неизписани и неизживени мъки по разкъсаните платна на душата ми..
Кафенето беше препълнено, постоянно влизаха и излизаха хора с емоциите си, които се изпаряваха и трупаха заедно с тях. Стоях в един ъгъл като призрак и просто наблюдавах какафонията около себе си и очаквах, разбира се.. Накрая тя влезе, много хора я поздравяваха и тя летеше в своята съдийска роба, сякаш беше самата Темида и разсичаше мрака с усмивката си, а светлината в нея я водеше, въпреки слепотата си, тя се сливаше с всичко и всичко се вливаше в нея. Неусетно се приближи и се прилепи в мен, като доближихме устни и енигмата на дъха й ме прати в бурята над океаните в неочаквани болки и горчиви решения, като усещах настръхналата й кожа под робата, която беше гола, като онази истина, която те изхвърля на брега абсолютно непоготвен в суровата действителност. Усетих, че трябва да я последвам, за да изтръгна онова прокобно напрежение от себе си..

Нагоре

Тагове: напрежение,