Пожари лумват ненадейно
и то по посоката на часовниковата стрелка
и огънят тръгнал в паузите метежно
облива и къса в пламъци наште тела
И в стъпките на най-опасната посока
в която играхме на събличане
нощта остава насока
за горещото ни обричане...

Не стъпваме на сила в копнежите си
не искаме друго от пътищата ни
освен да се срещаме в миговете си
от несбъднати мечти
и да оставяме следите си горещи
по изгубените ни души..

Добро начало, но от един момент се разми.

Всеки сам си намира контрастите и не мога, а и не искам да ги променям за всеки!
Весели празници!;)