Скречове без рими от черното кадифе
пробождат безкомпромистно прозаичните дни,
останали в искрите на затворени очи
по периферията на миналото
като игли забодени надълбоко
в междуострията от мигове..

и споделям с удоволствие...
поздрав за теб...

Затварям очи, когато ме боли от...мигове забодени надълбоко...
Утре ще дойда за клипчето.:)
Поздрав!:)

не бях се замислила, че миналото има център и периферия представям си колодрум - минало и периферията му, по която е най- трудно движението.