Чувствам се като разпечатана кутия от забравени от теб цигари, която стои на масата пред теб и всеки момент ще дръпнеш една от тях..и ще ме запалиш...
Обичам пътуванията ни ....по маршрута София - Бургас...

Дестинацията ти в огъня, те първа предстои..

Обичам и намигванията в затворените пространства ....

Особено без пространствата,
в началото където се стигнахме в едно пътуване..

Как се оказахме пътници в това "изгубено пътуване"?:)))
Обратно към началото - не става.:(

А, от къде знаеш, че не е точно така?

Щастливо пътуване през 2012-та.

Защото скоростта и пътниците в купето ги определя друг и защото има правила, за които няма остойностено билетче. Мразя и гарите, особенно по - малките. Често са разположени в нищото. Иде ти да минеш през тях транзит, но влака спира и ти чакаш очакваното.Не съм се возила на влак повече от 20 години и дори и метафоричното значение на композицията ме провокира да мисля за делейриране , а не за срещи и любовни трепети. Но ти пътувай , приятелю, мисли за железницата като за човек, който вдиша и издишва стъпките и лицата на другите и чуй как някое колело трака и казва: "Ти не си друг, ти си някой за някого":))))

Благодаря, Ице и на теб също!

Когато тракат колелата съм като на делтапланер, ама ти не искаш, твой проблем!;))