В пируетите на пустинните ветрове от сънищата се губя,
в диханията на тревожните нощни шепоти бързо се будя
и само в жалките вдишвания на утрините чувствам, че ще успея,
за да остана, за да бъда, за да мога да съм твоя...

Отпивам енергийния силует
на букет от утра,
напъпили в утробата
на безтегловност,
когато сме били
криле на диви колесници
и сме се докосвали пеперудено
в тунела на нощта.
Преглъщам шум от наситени раковини
с ласка на потоп,
вълни от адреналин
на удавена сол
по кожата
на очни дъна.
Залита сянка
снове
между високи
треви...
по устните ми съхне роса.