Диви коне препускаха бясно между съня и будната ми стена до леглото. Писъци на прилепи и и диви крясъци от блъскащи се птици идваха отвън и се плъзгаха по стъклата на прозорците. Загадъчна, неуловима, топла, неизискваща нищо друго при тази дрямка, душата ми се разстилаше и ме владееше. Беше се отпуснала в нежниите ласки на съня и притваряше уморените си очи, плъзнала се в безкрайните лабиринти на времето, в които с удоволствие мързелуваше. Откопчвайки я изведнъж от реалността, силния вятър я отнасяше влюбено надалеч. Там, в безкрайността, целувайки я и понасяйки я над покривите на заспалия град, вятърът въздигаше и желаеше за себе си. Искаше, сякаш да я окъпе в морето на необикновенните преживявания и да й се подари ....... Вятърът знаеш кой е....

Вятъра усещаше, че е неизмеримо времето, в мига на съня и всичко се разстилаше като мъх на глухарче, на дaлечни мили, а всъщност е закъснял, точно толкова - отрано!;))

Точно толкова е закъснял!;)