Ако не можеш с четката да обелиш душата
с изпразнен поглед вкопчен в падащата звезда..
на ъгъла те очакват неизрисуваните миражи на съдбата,
от която шахматно се разделят,
перпeндикулярно с мириса на безочни коне,
в съня ти изпръхтели Вселената така случайно,
като гумите които изтри с де-жавю...
От ръба на края се свиваше с надеждата и без химео...
Твърда основа под езика и я изплюваш подковата.. Изкънтяваща без стон за терапията между живота и смъртта...