Мрем за Placebo, особено за тази песен..
Много добре ми се връзва с останалото!..
А Неизбежното - е, то си е такова по
подразбиране! И за щастие,
понякога ни и радва!... ;))
Кефи!

Нека е размазващото утре днес за продължаване :) Свръхреално

Осъзнато и точно...
Поздрави!

И Placebo . Поздрави !

Честно да ти кажа докато го писах си мислех точно за тази песен!
А неизбежното, наистина понякога кефи!;)

Радвам се, че си го усетила толкова силно и истинско!:)

нали знаеш, че най-тъмно е преди да се съмне?...

И неизбежно..
:)

Радвам се, че и ти си го усетила така!:)

Да, Ели и ..?

Пристъпвайки през прага на неизбежното, не се замисляме за изминалите случвания, нито за бъдещите прогнозирания, а навлизаме в настоящето, което ни засмуква като вакуум и ни държи с желязна хватка от ръката на Съдбата. А, тя ни е осъдила на обичане, Утре просто не съществува, има едно голямо топло настояще, което ни залива опасно плазмено и ни завива с безкрайната си чувственост...Докога ли?

Той трябва да се съсредоточи върху едно, докато не го прави добре. Да се знаимаваш с две означав, да не извървиш нито една от двете пътеки. Извървиш ли само един иот пътищата, ще можеш да поемеш през следващите.

Утре винаги ще има и докато го предизвикаме вътре в нас...

Хареса ми твоя дзен-коментар!:)
Добре дошъл в блога!:)

И безмълвно се вторачваме в тъмнината като последен шанс да измъкнем от нея и непростимото за да продължим...