ВРАТАТА :: Маски

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.12.2010 12:29 - Маски

Автор: portishead Категория: Изкуство

Прочетен: 1423 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 03.12.2010 12:57

Не знам кое време беше-сутрин, обяд, вечер.... Само усещах че ме цепеше главата от алкохолни спомени. Беше много тъмно, толкова тъмно че можех да се наям с нож и вилица от тази тъмнина, различаваха се само увисналите плакати по стените.
Станах някак си от леглото и се опитах да преплувам този океан от мрак. Стигнах до прозореца,махнах щорите и светлината се изля като водопад-космическа енергия с безбройните си прашинки,от една разпадаща се Империя...
Спомних си за маската в тъмното и преплетените ни езици, като морски змиорки в размножителен период. Маската беше свръхвъзбудена, искаше нещо от мен... Аз го желаех много повече от нея и тя загуби контрола над чуствата...
Маската изчезна в мъгла от цигарен дим и аз останах сам,със своето сухо тяло, което се опитваше да премине през стена от джин, кафе и jazz...
Телефонът извъня-нищо ново под Слънцето - чу се глас, сякаш отвъд Вселената. Изсъхналите ми устни, прошепнаха в слушалката:
- Добре!...
Срещата ми беше след час и до тогава трябваше да се съживя със силна доза кафе, хвърлих един поглед върху масата. Цялата покрита с листове експериментална проза, книги и един малък телевизор,който ме изкушаваше да го разбия в стената. Отворих някакъв шкаф и вътре имаше... кафето беше толкова силно,че сигурно щеше да ме държи жив няколко века...
Улиците бяха мокри, снегът се разтапяше,но не свършваше, беше някаква постоянна маса-маска,която се разливаше, от лед във вода и обратно, от вода в лед и кал...
И всички тези улици, тротоари, булеварди, паркинги, паркове се разтапят в една огромна бална зала....
Купонът започна, да влизаме и ние и знайте, че слeд това няма да сме същите, нищо няма да е както преди... Ще си кажем в очите колко много се обичаме и колко много се мразим и още колко много имаме нужда от някого и в същото време колко много искаме да го убием този някой и още колко много...
Безпорядък - единствено това остава накрая, безпорядъка който ни променя. Богът на децата, защото ние всички сме деца сложили маски.