Когато се разкъсват юздите от дълбоките неизживени желания, в кълбовете издъхваща мъгла.. Тогава се разнася красотата, от резонанса на гръмоотводната застинала тишина и в края на клепачите, се изплъзва една сълзица - от утробата на избухнала звезда и тогава силуетите намират форма във въглените на изгарящата мечта, от една Свръхнова душа...
И много преди това устрема да пречупи точката на Съзидание, се започва от пукнатините на пулсиращата рана... Изтласкваща от утробата си вдъхновението и не спира, нито за миг в потока на дъжда за да се излее във водопадите на съня...