Ти си тъжен и аз с теб ...

Безкрайни танцуващи усмивки,
изплуваха,
в очите ти,
свежи утринни целувки,
се посипаха,
по косите ми,
звездни чудни искрици,
се разпиляха,
по раменете ми
и се разпаднаха,
на малки тъжни сълзици,
от мрачните ти мисли
и ги усетих
и ги видях
и им отговорих,
слънчево,
с моите нежни погледи,
а светулките,
затанцуваха,
освободено,
леко,
бавно,
ефирно
и ги оставих,
да потънат,
да се разпаднат,
като направят пируетите си,
и се замислих неволно
и ги, съжалих,
нека да се налудуват,
извиват,
извисяват
и потапят,
за да ме зарадват,
отново,
в мига,
откъснат,
за подбрани страсти,
в танца ми с теб
и да се доизваят,
като стон,
от песента ми,
излята,
пируетно в пустинята.....

и песента излята пируетно в пустинята...

Роза с дъх на нежност
бодли разтваря докосвайки
те финно очертават с рисувани сърца
душата и отпечатват със сълзи,
рани от съдбата..

Едно след друго листенцата
от розата прекрасна
посипват аромота й върху телета
слети в сладост и забрава
и соковете изворни, влели
живителната сила на безкрая..

И следите по ръцете ми
изсъхнали от розовите ритми
се изпаряват сами
само с един твой допир
и се самозаличават
за секунда
до следващия миг
в който отново ще бъдат
напоени
със сълзите ти...

горят те
впиват те
белязват
се в улеи
дълбоки
издълбали
пътя си
в Сърцето ти
през
Слънцето
залязло
в сърцето ми...

И неусетно
топят се
потъват
попиват
изчезват,
за да се появят
наново
в нови
утринни
огнени следи
от обещания..