Нахлух в живота ти непознат и потаен като мен...Докоснах те в мига преди да си тръгнеш и сега си моя в съня ми - реален се пръснах във всяка една твоя пора дишаща чрез мен..Изпълвам те като стомна огнена плът - изпълваща пулса на времето - вкопчило се,неизмерило секундите до теб в избити пирони на забравата...
Освободени в глътката ни Любов, избрала пътеките - недокоснати от никой и сега посочила те,толкова позната от преди...Спомняща си изворите ни,вплетени като клони - вкоренени и обречени в спиралата,завъртяла ни във водите дълбоки на обратната страна на Съдбата...