Обличам се в топлината на тялото й , докато тя попива с език последнити капки водка от гърдите ми..После тя стана и ме поведе в мрака изваждайки ме от разсеяността ми, влязохме в изгубена пустиня..Тя за миг се спря, но аз я прегърнах и тя чу сърцето ми - познала ритъма му , спокойна като котка се отпусна  и така се изгубихме в телата си...Тя ме намери в дълбочината на очите ми, а аз я намерих на брега на мистерията и така чух крясъците на сърцето й - там вътре в нея...Под сянката на Любовта,като ритъма й ставаше все по ускорен от екстаза на преплетените ни тела и нямаше край...Имаше само глад - духовен , който ни изгаряше от вътре и за това парещите ни сърца така жестоко се вплитат - хищниците на Страстта...Изтощени  и изпепелени падайки в зимата , като два лебеда на дъното на съня - там където е домът ни между живота и смъртта...
Слънцето ни събужда от зимната летаргия , като изгаря перата ни ...Голи и полусъбудени се нахвърляме един в друг за да утолим сутрешния си глад...