Тук
стъпвам
бавен
по ръба
избръснен
с устни
от стръв
в кръв
потича
струя
в палма
изправена
от желание
силно
прещракващо
кости
до музайка
излята
в страсти
рисувани
от болката
липсваща
в страниците
от забравена
книга
изпъкнала
в гърдите
ти напращели
до пръсване
в ядренни
ухапвания
от житата
непосяни-
ожарени
в мечти
нови
и неспрени...

Боса съм,
на перваза на прозореца,
достигнала чувственото вечно,
и летя
и се рея,
вливам се,
в облаците на божественото,
и се питам,
Аз ли съм,
ти ли си,
или кои сме изобщо...