Настръхнах,
от огнените пръски,
с теб делили радости и мъки,
удавих се,
в дълбоките им страсти,
с теб изпили чашата с магията,
изстенах,
от опожарените ми чувства,
с теб намерили кладата на живота,
изгаснах,
в лунните тръпки,
с теб преполовили пътя на Вселената,
и
се родих отново.....

И понесена
от огнената фурия на вятъра,
за теб,
сега
и после
и тук
и там
докато има още
плам
и знам......

Защото си неутешим
и защото си непресъхнал
от викане
от чакане
от усещане
ти се доверявам
и знам
че си мой....

Ще те превзема с огнен дъх
и сокове нектарни ще изпия
от порите задъхани облени
с влагата на дъждове безкрайни..
С преплетни езици в танц
и ритъма на болеро, ще впия
в теб живителните сили , ще се отдадем
безмълвно в транс на слънчева и сластната безкрая!

Поздрави!Хубаво и красиво!
20:13

Аз ти благодаря,Рortishead !
Удоволствието беше мое...
Много стил и красиви, чувствени истини..

Аз ти благодаря,Рortishead !
Удоволствието беше мое...
Много стил и красиви, чувствени истини..

Истина е любовта до теб
тя нежно цвете е, жадувано
разтваря цветове и те поглежда
със син копнеж, усмивка
подарява слънчева, открито те зове
разтваря се в теб, в плен отдава свободата си....

Напълно доброволно се отдадох
на мислите , сияние от злато
поднесох на поднос от чувства
сърцето си последно го предадох
в ръцете ти се разтопих от лавата на страсти ..

За мен беше удоволствие да общуваме..
Благодаря ти.

Намерих те, любов моя,
когато бях изгубена в бялата си тишина.
Познах те там, любов моя,
въпреки че не бях те срещала досега
Догоних те, любов моя,
улових сърцето ти с далечна вятърна струя.
Какво ми даваш, любов моя,
демони и призраци, гощавах досега от доброта.
Какво се случва, любов моя,
там, когато изливам в теб звездна музика.
Какво излъчвам, любов моя,
бяла, мека, искряща за теб светлин.....

С какво докосвам, любов моя,
миловидна, чиста е и твоята душа.
Какво ли чувствам, любов моя.
оживяла неземна безкрайна красота
Какво ми даряваш, любов моя,
сила да се изкатеря по непозната скала.
Какво ли искам, любов моя,
да летя по нишката на мисълта......

Какво мечтая, любов моя,
за да се почувствам отново жена.
Какво обличам за теб, любов моя,
в бяло идват за теб моите слова.
Какво намирам, любов моя,
бели нощи, облечени в бели чувства ........

Кокво избирам, любов моя,
в бяло да те прегръщам и сега

Ти си естествен
съхранил си истините само за себе си
и може би затова си харесван и търсен,
и недаващ се на никоя да го възприеме.
Ти си уникален,
ти знаеш кой си,
ти си тук !