Вятъра
разбива
буци
самотни
мисли
от следи
обезумял
без теб-
огнедишащ
Дракон-
излитащ
те достига
в пустини
неверни
от пясъчни
извори
в душата ми
открила
сълзите ти
от загуби
изгнили
в изгубени
кошмари
се роди ти
в диви
карми
топящи
в ръцете ми
те издълбавам
цяла-жива
в малката
смърт
на оргазма
в стигма
крехка
до кома...

Тук съм,
заключена от временните ключове,
завързана от вятърните пръсти,
нагазила дълбоко в изворните мисли,
достигнала дъното,
затаена,
уморена,
но извисена,
за теб измислих пясъчните ритми
и потъвах,
давех,
умирах,
и се раждах
облатородена,
несломена,
съвършенна.........