Зелените мълнии изгарят очите ми,
горещите сълзи парят страните ми,
треперещите пръсти потъват в косите ми
жадните целувки попиват устните ми,
клепачите лепнат с дъх на горчиво,
чувствата реят като нещо свръхлютиво,
страсти прозират в погледи диви
и режеща болка невинно извира
мястото за мен още е топло,
сред стаята пълна с дъхави рози,
нощите помнят страстните вопли
и финно ухаят на незнайни разкоши...
Отчаяно всичко напомня за мене,
а е само секунди след като заминах,
макар, че прегърнах вечния жребий
и потеглих с неизречените, но обещани думи,
събуждах се при всички опасни завои,
усещах те сякаш пропълзяваха години.....
Пориви раждат конвулсии и тръпки
и жажда изгаря ме с огнени пръски,
възбудата пак ме държи леко на пръсти,
съшила с любов душевните ми кръпки
до мига, в който пак ще се върна...

Много, много страстно!
И импулса пише. Точно тези стихове, които обичам.