В древни земи и древни светлини-огряващи пътя ти небесен се роди...В опасни и трудни карми - отнесли те на изгубени острови от изгубени Луни - но ти не спря да търсиш ... Жадна,трепереща,изпепелена,нестихваща и неразбиваща се в скалите на времето...Продължаваше пътя си извисен...В  мигове спираща в чужди мечти и изморена от тях заспиваше под непознати звезди-белязали те...Неумираща се прероди сега в Изгряваща Нова Звезда над Душата ми - като Жива Сълза Стоплила Сърцето Ми...Окрилена от уханието на розите - вдъхнали Ти Нов Живот,в Нова Надежда на неизмечтани мечти...В нови хоризонти се разтопяваш в снегове и лавини- разбиващи  безброй стени по пътя си - към непознати дълбени на океани,отразени в небеса и в бурни стихии - ти се разпиля...Събираща се като утринна роса се изливаш сега в нова мечта -незабравена от преди...Заради Онзи Който Те чакаше-за да ти поднесе тези рози...Само за Теб,защото знаеше че Те е срещал и преди,но сега вече знае че Си Ти - Тази Която е Очаквал...