Искам да те чувам дори при спускането на мъглата,
и да преминавам дори в снежната буря,
искам да отгатвам мислите ти,
дори в стихията на ураганния вятър,
искам да усещам рьцете ти ,
дори да ме пари от топлината ти,
искам да се оглеждам в очите ти,
дори да потъвам в зелената им бездна,
искам да ме докосват устните ти,
дори да ме опожарят непредсказуемо,
дори да свърши влагата в очите ми,
дори да се излющи гланца на кожата ми,
дори да се промени цветът на лицето ми,
дори да ме разпаднеш на хиляди огнени пламъци,
дори да ме удавиш в изворните си ласки,
дори да ме задушиш в прегръдките си,
и да остана само по душа,
която се е намислила,
въпреки всичко
за това......

високи градуси и много дълбочина...
Страхотна поезия!
Благодаря ти за възможността да я съпреживея. Приятна вечер! :)