В аромата ти се стопявам
като коледния сняг
и се потапям,
в сянката ти през моя праг
и те следвам
за ръката сляп.
Усетил твоя смях...
Гледам очите ти
и светят без грях,
изливат се като потоп,
в лунните ти пясъци
и без нота страх,
прониквам в тях...
Изгубен в теб,
попил те в сънуващи докосвания
с безсънната Луна,
от обратната страна
на тази игра...

И изтръпнала за предстоящия миг
и намислила отново желанието,
понесла съм се с поглед игрив
и местя стрелките за мечтанието,
а с тях препускам на бис
и броя минутите с очарованието,
очаквам Луната да си легне поне за миг
и прескочи Слънцето изпитанието
И да ме довее вятъра при теб игрив
и облака да ми е предсказанието
и снегът да плаче още сив,
за да не газя в разкаянието
и да отворя вратата с един вик
и нахлуя като скъся разстоянието,
овисвайки на теб с изплакал лик
и стана достоянието ти.....

и той вече те е връхлетял като неизпита бутилка от страст...