Не мога да крия чувствата си ,като крадец в нощта на хиляди падащи звезди-като сняг в пълна тишина.....Когато спиш и сънуваш необятни светове ,където сме били.....Не мога да те отгърна като страница на забравена книга,защото си нов живот за мен - откраднат като роза от градината на Рая...Не питаш- не питам и мълчим заедно в сянката на Необятността,защото се изпиваме един друг в езерата на очите си-тези необятни небеса от душите ни,които поемат своя полет ,в нови Съзвездия...........

И попаднала в обятията на чувствата, потопила се във врящата магичност на Вселената, погледнала в безумните Съзвездия с безкрайната си чувственост и бездънната си нежност, те попивам с топлата зеленина на очите си и се разпадам на хиляди летящи целувки , като се топя в ръцете ти на безкрайни искрящи слънца и събирам милионните частици от щастие, като букет от разпилени рози в краката ни.....