Леглото ми се върти във вятъра на пустинята без теб и все очаквам да изникнеш като ухаеща сянка на желанието ми ...........превличаща ме в нови Пълнолуния и сянката ми си играе с целувките на розата по изящния ти гръб . Забравям кой съм къде съм-търсещ в пясъците между сезоните на нашите докосвания в края на леглото ,където ти се изгуби в сезона на любовта ни........и няма картина която да закове мига на нашата жажда към оазиса на петия сезон........

розата още ухае.........

...............................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

Липсваш ми ти!
Липсва ми начинът,
по който ме караш да се чувствам!
Липсват ми онези моменти,
които не сме почувствали,
не сме докоснали!
Липсва ми агонията ти,
която усещам в теб,
когато съм до теб –
и онова чувство,
което ми нашепва,
че щом съм с теб,
няма да ми се случи нищо лошо
Липсват ми твоите прегръдкии,
ненаситили се все още
и думите, които винаги знаеш кога да кажеш
липсва всичко това заедно с ангелския ти поглед и сияйната ти усмивка,
липсва ми смехът ти
който ме радва и сладкия ти глас,
който ме изкушава ...
Липсва ми всичко това
и продължавам да се чувствам в агония,
до мига на нашата среща