Когато менструалното й тяло отвори вратата на мрака и издуха в лицето ми дима от цигарата на спомените,Пълнолунието вече беше отгризната ябълка,захвърлена в кошчето на Вселената.Всяка нейна пора по тялото менструираше от докосването на сянката ми по нейната кожа,като фотографираше учестеното дишане на сянката.Тя сдъвка сърцето на дъвка и я изплю там,където копнежът  ми е оплетен в паяжината от неизречени думи от устните между краката й.Не можех да изляза от мига на докосванията на сенките  в контраста под леглото на деня,но можех да оцветявам  тялото й с болката от недосигаемост на първичния инстинкт на плода,който щях да трансплантирам в гърдите на сянката ми и така да продължа цикъла на настръхналата й кожа.Теченията на тъмнината  боцкаха във вените на флуидите наркотичната тръпка ,че сме един в друг на ръба на пространството-там,където няма светлина и сянка ,а само потапяне  в черната дупка на Любовта.Отварянето на очите й от допира ми през стъклото на нощта и разкъсването на плътта й от сянката ,омърсена от ежедневни съвкупления ,ни доведе до кома на времето.Не бързахме да се изсмучем ,като насекоми  един в друг,седяхме и се  наблюдавахме чрез докосванията  от устните на очите ни ,без да се срамуваме от голите си души.Постепенно  изнасилвахме пространството между нас,за да се сблъскаме в опасната среда на страстта и да угаснем като две мъртви звезди.Танцът който танцувахме,в мрака  на изгубения рай,беше отлепен от картината на живота,като малки парченца декор от маската на самия Бог.Бяхме хищниците в райската градина,разкъсващи всичко,осмелило се да застане между нашите докосвания,на безсмъртния ни стремеж един към друг.Любихме се със страстта на гладни вампири,докато зората не се появи и разби със своя чук стената на мрака.Нашите сенки се изтриха от снимката на нощта,а ние останахме голи,изобличени и изнасилени от дневната светлина на суровото битие.....