Кой по-дяволите ,на този свят е способен да изгори като една цигара,да се влюби и след това да изгасне за краткото  време на една цигара.Една цигара време-какъв величествен миг.За това време ,да почустваш жизнената безсмислица на времето и едновременно да се насладиш на щастието че те има.
Да си кажеш "аз дърпам отрова-следователно съществувам"!Истински жив в очите на смъртта.И след това няма нито болка,нито удоволствие,като в нирвана.
Докато си вкопчен в цигарата,ти си вкопчен в самия живот.Цигарата е свещичката на твоя живот ,когато изгасне теб вече те няма.Последната цигара е последния изживян миг.......
При всяка глътка отрова в теб нещо умира,но преди да умре ,то изгаря истински.Изгаря спомените,изгаря болката ,изгаря омразата натрупана в теб,изгаря горчилката от любовта.Помита всичко.........Скъсва пъпната връв с живота и я съединява със смъртта.......

Странно, много странно сравнение
с невероятно обяснение
и с мимолетно опиянение
в цигарен дим обяснение
И защо ли е това припламване
само за момента на грабване
и изгарянето на е нструмента,
когато любовта е бушуваш вулкан
а цигарата просто стои като султан
И няма място за сравнение,
освен за догарящо вдъхновение
и вероятно е мисъл насън
разбудена от чуден звън
и подскочила при едно щракане
на цигареното поднасяне
и пламнала в един миг
в куплет неволно чист...

Поздравления !