Толкова много суша и нито дума,през всичките тези години.Като пресъхнала река във времето.И толкова много изгубени дихания,празни надежди,празни очаквания,които ме направиха сух и празен отвътре.Единствено Слънцето понякога ме стопля със своята усмивка и любов......и сега мога да изригна като вулкан,или да се пръсна в свръхнова и да напоя със сълзи пресъхналата река,за да ме заболи отново и да усетя ,че не съм изгубен.........