Там където където беше сферата на Любовта,млякото си течеше бяло в своя млечен път,а под сферата то се процездаше и се променяше в черно,в черни капки мляко,които капеха бавно........Любовта ми е някъде там.....цялата покрай теб,пада между захапката на очите ти.Гали те като пауново перо,по изгубената магистрала към душата ти........Извира отгоре през гръбначния стълб  на долу по спиралата на разтвореното око до корена изтръгващ нощта от твоето жепание.......Мълчанието е твоят ирис,а ирисът разцепва сърцето ми в две ябълкови половини,за закуска  в младия ден........И ние отхапваме толкова млади и вдишваме един през друг на дъното в синьото небе,отразено в дупката на окото........вече не вдишваме,времето е спряло излитането на нощта и отхапването на деня........

Там където водата милва сушата, разстлани са невероятните семена,на чувствата, чакащи своето поникване, преди измислянето им !
Страхотно е, поздравления !