Движи се бавно през времето, като цигара - която изпушвам с претъпена болка на очакваното... Да Тя идва набрала инерция, като целувка в нощта - незабравена Богиня на тъгата... Сега вече Я чувствам... Да наистина идва в моя ден - до сутринта нежно се слива в мен, като несъществуващ спомен, изгрял в огънчето на цигарата ми... Да Тя идва инертно в грацията на цигарения дим - танцуващ силует от огъня ми...